СЛЪНЧОГЛЕД (Helianthus annuus L)

Слънчогледът (Helianthus annuus L) е най-разпространената техническа култура у нас. Това не е случайно, като се има предвид, че слънчогледовото масло е традиционната растителна мазнина, която се консумира в България през последните 80 години. Завишената консумация на растителни мазнини у нас съответства на световната тенденция на изместване на животинските мазнини, като напоследък диетичната ценност на растителните масла се обяснява и с антиоксидантната им роля за човешкия организъм.

В историята на земеделието слънчогледът е сравнително нова култура. Пренесен е в Европа от Перу през 16 век, а едва през 18 век започва по-масово производство на слънчогледово масло. Интересът към слънчогледа в световен мащаб се основава на висококачественото масло, което се получава от семената му, както и на високите му продуктивни възможности. Площите, засявани със слънчоглед в света, се разрастват особено след Втората световна война. В съответствие с интереса към културата, през последните 50 години беше постигнат значителен успех в селекцията на високо продуктивни и високо маслени сортове и хибриди. В резултат на това темпът на производство на семена и слънчогледово масло нарастнаха, съответно, двукратно и четирикратно спрямо темпа на разрастване на площите.

Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното у нас растително масло. Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини — линолова (50–65 %) и олеинова (25–40 %). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на така нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия. Едно от направленията на използване на маслодайните култури през последните години е за производство на биодизел.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.