Магданоз (Petroselinum crispum L.)
Petroselinum neapolitanum
|
Магданозът (Petroselinum crispum и Petroselinum neapolitanum или Petroselinum latifolium) е светло зелено, двугодишно тревисто растение. Култивират се 2 вида магданоз - единият за зелената маса, а другият за кореноплода. Корените на магданоза широко се използват в централна и Източна Европа. В България предимно се отглежда сортът с гладки листа (P. neapolitanum). Той е с по-наситен аромат, поради по-високото си съдържание на есенциални масла.
|
Petroselinum crispum |
От сортовете, отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследвания показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С. |
Petroselinum tuberosum
|
Хранителна стойност
Магданозът е богат на витамин А (бета-каротен), С, К, фолиева киселина, минерали (желязо, калий, калций), есенциални масла (миристицин, лимонен, евгенол и алфа-туйон) и флавоноиди (апигенин, кризериол, летеолин). По съдържание на витамин С, магданоза превъзхожда портокалите. Активността на есенциалните масла в магданоза, го класифицират като “хемопротективна” храна и по-специално като храна, която неутрализира някои карциногени, като например бензпирен. Витамините А и С и флавоноидите служат като антиоксиданти и неутрализират свободните радикали.
Магданозът подпомага храносмилането, стимулира бъбречната и чернодробната функции, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действува спазмолитично и слабо лаксативно. Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете. Богатото съдържание на хлорофил в листата благоприятства антисептичното им действие при малки порязвания и ухапвания от насекоми.
Кулинария
В нашата кухня магданозът се прилага почти във всички блюда, и то обикновено в прясно състояние. Изсушеният има по-слаб аромат. Магданозът се слага в ястията, когато те са почти готови, но са още на огъня. Магданозът понякога служи и като хранителен продукт. От него се приготвят паниран магданоз, магданозени кюфтета и др. Може да се комбинира с почти всички подправки. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сирена и други млечни продукти.
Историческо приложение
Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В древността, магданозът е бил особено уважаван и дори смятан за свещено растение. Древните гърци и римляни са използвали магданоз по-скоро с лечебна цел и декорация, отколкото като храна и подправка. В гръцката митология магданозът е закрилян от богинята Persephone (богиня на пролетта и подземния свят). Дългият вегетационен перод се свързва именно с богинята Persephone и Свети Петър (които упътват душите), като древна легенда обяснява, че преди да поникнат семената на магданоза, те трябва да отидат до подземния свят и да се върнат 9 пъти.
В Европа магданоза става популярен през средните векове. Хората са вярвали, че приет с храната, магданоза възстановява силите и укрепва организма.
|
